История и настояще | БИЗНЕС КАТАЛОГ

Полезно

Информация за гр. Видин

География

Градът е разположен край река Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботният комплекс, който през 2012г. ще бъде заменен от втори мост на реката - Мост Видин-Калафат. Срещу Видин е разположен румънският град Калафат. Видин е най-големият град в близост до българския природен феномен Белоградчишките скали и пещерата Магура.
Координати: 43.985624 N, 22.877313 E

История

Видин е град с многовековна история. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той бил един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия. По време на Втора българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб - Иван Срацимир като го коронясва за цар и той се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 до 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. През 1444 г. Видин е бил обсаждан от Владислав Варненчик, а през 15, 16 и 17 в.е бил превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска женена за Твърдко I, негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство - Стефан Урош V. Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. През турско робство, за известно време е бил управляван самостоятелно, когато Осман Пазвантооглу е бил владетел на Видинско. Това е било от 1798 до 1807 г. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] През годините е носил последователно имената: Дунония /ІІІ в.пр.н.е./; Донавия /трак./; Бонония /рим /; Бъдин /VІІ в.-нач.ХІ в./; Бдин /ХІ в./; Бънин; Будим; Будин; Бодин /1569/; Видини /гръцки/; Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин /1669/; Видин /тур./.

Религии

Градът е център на Видинската митрополия начело с митрополит Дометиан. Тук се намира мавзолеят на екзарх Антим I - първият български екзарх и първият председател на българския парламент. Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по-големина в България след софийската „Александър Невски“.
Религиозни храмове:
- Източноправославна катедрала „Свети Димитър“
- Източноправославен храм „Света Петка“
- Източноправославен храм „Свети Пантелеймон“
- Видинска синагога
- Джамия-музей и библиотека на Осман Пазвантоглу

Политика

Кмет - Герго Гергов (БСП)
Областен управител - инж. Кръстьо Спасов (БСП)

Икономика

В града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида“ /фалирал/, както и заводът за помпи „Випом“. Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата в града и района. Вследствие в града почти не останаха специалисти в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират тук. През 2007 г. започва изграждането на втория мост над река Дунав между България и Румъния, известен като "Дунав мост 2", което е предпоставка за развитието на икономиката на града и региона.

Обществени институции

Областна администрация, Общинска администрация, Общински съвет, поща, банки, съд, регионални централи на политически партии, училища, стадион "Георги Бенковски", кино, пазар, спортна зала, фитнес зали, библиотека.

Забележителности

Крепостта "Баба Вида", Музей "Конака", Музей "Кръстатата казарма", Видинска художествена галерия "Никола Петров".

Крайдунавска градска градина

Тя има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чимширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да определим като типично български. Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Веда“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

търсене

начало