Историята на Видинския панаир датира от 1896 година

Социални новини от Видин

31.08.2014 | Новини от Видин | Социални новини от Видин

Две години преди това има само малки изложения и през 1896 е за първи път организиран този панаир.

Историята на Видинския панаир датира от 1896 година, разказа за Радио “Фокус”- Видин Сашка Бизеранова, доктор по етнография. От тогава са първите данни за Видинския панаир. Началото на панаира се свързва с успехите в областта на земеделието след Освобождението от турска власт, когато околийското ръководство във Видин решава да организира една голяма земеделско-скотовъдска изложба в крайдунавския град. На тази изложба са показани успехите на хората от сферата на зеленчукопроизводството, лозарството, овощарството, пчеларството, леката преработвателна промишленост и скотовъдството. „Две години преди това има само малки изложения и през 1896 е за първи път организиран този панаир”, каза още Сашка Бизеранова.

По думите й сред организаторите на панаира е окръжният управител тогава Иван Златаров. Той прави предложение пред общинските съветници занапред да се организира панаир във Видин и на него да се продават всякакви видове стоки и добитък. Панаирът тогава се е откривал на 15 август и по решение на Общинския съвет е протичал 5 дни. „През 1909 година Общинският съвет променя това решение за продължителността на панаира и определя той да бъде девет дни с начало 28 август, свързано с празника на Богородица, който по старому се чества именно на този ден”, разказа още Сашка Бизеранова. По думите й мястото, където се е организирал панаирът е било местността „Тополите”. Днес се намира около района на КАТ-Видин в посока град Дунавци. На това място панаирът се е провеждал до 1960 година, когато поради заливане на брега от река Дунав, водата най-неочаквано се задържа до месец август. Това е наложило да се промени неговото място. „Панаирът е преместен и за първи път организиран в парк „Нора Пизанти” през 1961 година, където се провежда до 2012 година.

От 2013 година панаирът се организира в бившето военно поделение до крепостта „Баба Вида”, добави Сашка Бизеранова. По думите й с натрупването на години от организирането на панаира започват да настъпват известни промени. Правят се организационни комитети по посрещането на гостите. Всеки квартал имал свой отговорник за настаняване, тъй като нямало достатъчно хотели. От отговорниците се изисквало да изчакват всеки влак и кораб, да посрещат гостите на града и да ги настаняват в квартири по техни предпочитания. „Някои видинчани са получавали привилегии като безплатни или намалени пътувания. Границите са се отваряли за да дойдат гости от Сърбия на Видинския панаир. Панаирът има своя специфична атмосфера, но тя се мени с годините”, каза още етнографът. Първите години след като от българските земи са откъснати погранични райони с Ньойския договор, панаирът е бил място за родови срещи, където са имали възможност, българите останали извън пределите на България, да дойдат и да се видят със своите братя и сестри. „Провеждането на панаира е прекъснато през 1992 година и е възстановено през 2007 година, когато се найменова „Видински международен панаир”, а тази година на 29 август се откри поредното издание на традиционния Видински панаир”, допълни Сашка Бизеранова.

всички новини

социални новини